Автор: Старецът Паисий Светогорец
Светият Дух е един и има много дарования. Не е един тук, а друг там. Не е дух на смущение и обърканост, но е Дух на любов и мир… Когато духовните хора се критикуват взаимно, това значи, че се намират под влиянието на много други духове, които нямат никаква връзка със Светия Дух.
Преди Светият Дух просвещаваше, показваше. Колко велико нещо е това! Днес не намира предпоставки, за да слезе. Старозаветното вавилонско стълпотворение било невинна забава в сравнение с днешното състояние.
Например човек искал глина, а му донасяли слама.
В сегашното вавилонско стълпотворение има много страсти. Искаш глина, а ти хвърлят тухла по главата.
Обаче ако човек отстранява своето “аз” от всяко свое действие и отсича волята си, тогава върви правилно и непременно ще получи божествено просвещение, а в отношенията му с другите ще има дух на разбирателство. Защото, когато отстрани идеята за себе си, тогава идват божествени идеи.
Човек трябва да придобие духовни сетива, за да получи божествено просвещение. Това е основно нещо, което трябва да стане, за да могат хората да разберат някои неща. Особено в наше време това ни се налага от обстоятелствата. И в Мала Азия навремето през трудните години трябвало поради ситуацията хората да работят с ума си. Например двама гърци се намирали пред турци или арменци и се разбирали помежду си, без турците да усетят нищо. Още повече днес е необходимо духовните хора да се разбират заради обстоятелствата, в които живеем. Ще дойдат трудни години. Умът трябва да се научи да работи. Ако не работи умът и ако човек не получава божествено просвещение, тогава трябва във всеки отделен случай да получава нареждане какво да прави.
Не очаквайте всичко да ви казват. Трябва да разбирате и сами някои неща, без да ви ги казват.
Помня веднъж в Коница – преди да отида войник – бяхме научили, че идват партизаните. Бяхме четирима – останалите трима бяха мюсюлмани, и се скрихме в една турска къща на края на града. Едно петгодишно турче ни видя и ни каза: “Минете през кухнята, а аз ще изляза вън”. И така минахме през кухнята, излязохме зад къщата и успяхме да се скрием в някакви складове по-надолу. А то излезе и каза на партизаните, че вътре няма никого и те си отидоха. Детенце на пет години, още не знаеше да говори добре, а вижте колко разумно постъпи! Беше като пружинка! Всичко виждаше, действаше с любов. А един възрастен би могъл да причини зло поради лекомислие.
Затова ние, които сме кръстени, помазани със свето миро, научени на вярата, начетени, нека не оставаме в едно недоразвито, инфантилно състояние. Бъдете окрилени като шестокрилатите серафими. Те имат по шест крила и ги размахват, когато пеят “Свят, свят, свят”.
Така и вие летете, имайте по шест крила.
Из кн.Духовно пробуждане
Слова Том 2
Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2008 СВЕТА ГОРА, АТОН, Славянобългарски манастир,
“СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”