ПОЗНАНИЕ-БГ

Автор: Мартин Спасов

Добрите думи помнят всеки глас.
Гласът забравя думите веднага.
Едва ли има някой тази власт –
от минало и спомен да избяга.
Но ние се опитахме. Почти
успяхме да преминем по въжето,
усукано умело от мечти,
но подъл страх към края го разплете.
Защо ни плаши млечната мъгла,
а в ясен ден търпим астигматизъм?!
И няма подходящи очила,
които да излъжат, че си близо.
И няма рана, казана след дъжд,
която може суха да остане.
Човек е като бряг. Един и същ.
Особено след сетната промяна.
Защо да си говорим добрини,
щом утре ще погазим всяка дума?
Но няма как с ръце да замълчим,
когато още има здрава струна…