Познание-Бг

/Автор Св. Василий, епископ Кинешемски/   Много отдавна живял един свят старец, който много се молил и скърбял за греховете на човечеството. Струвало му се странно това, че толкова много хора посещават църквите, молят се на Бога, а живеят все така лошо и от греховете не отстъпват. “Господи, – казвал той – нима не чуваш молитвите ни? Ето, колко много хора постоянно ти се молят да живеят в мир и покаяние и никак не могат. Нима е суетна тяхната молитва?”. Веднъж, потопен в тези си мисли, той заспал. В съня му дошъл светлозарен Ангел, взел го на крилете си и го понесъл високо, високо над земята… Колкото по-високо се издигали…

/Неизвестен автор, предоставено от Роналд Далстън, из кн. „Пилешка супа за душата“/ Малки очички те гледат, наблюдават те нощ и ден. С твоите думи главно умът му е зареден. Малки ръчички горят от желание да правят, каквото правиш ти; също като теб се вижда детето в своите най-смели мечти. Ти си като бог за това дете, ти си най-мъдър от всички. Никакви съмнения не се раждат в неговата малка главичка. То вярва в теб безкрайно, вярва във всички твои думи и дела; И щом порасне, ще постъпва и говори точно както ти постъпваш и говориш сега. Има едно ококорено малко дете, което вярва, че си винаги прав; наблюдава те денонощно…

Автор: Джериес Авад Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.  Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта… Любовта казала: – Богатство, вземи ме със себе си. – Не мога – отговорило Богатството… – Имам много злато на кораба си и няма място за теб. Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб: – Суета, моля те помогни ми. – Не мога да ти…

Един ден всички мишки се събрали на съвещание, за да решат как да се спасят от една непрестанно тормозеща ги котка.  Чули се и се обсъдили много мнения, обаче нито едно от тях не било прието. Накрая една млада мишка се провикнала сред множеството с друга идея. Тя предложила да закачат един звънец на врата на котката. Така от звука на звънчето мишките винаги щели да бъдат предупреждавани, когато котката наближи към тях и те щели да имат достатъчно време, за да избягат и да се спасят от нея…В отговор на това предложение се чули аплаузи и одобрителни викове и то било единодушно прието. В това време, седящият дотогава тихо и…

И любовта към приятелите струва скъпо. Аз говоря за истинната, Божествена любов. Да помагаш на приятеля в добро и да търсиш неговата помощ за добро – само това се нарича истинска приятелска любов. Аз искам приятел не за това той да ласкае моите слабости, да търпи и оправдава моите грешки, а за това да ме поправя в зло и да ми подражава в доброто. Такова приятелство е чистилище, в което човек се чисти от грубите и низки навици и склонности. Приятелството е по-нужно на душата, отколкото на тялото. В тъга споменът за приятеля довява ведрина на лицето. В търпението да видиш приятел е облекчение. На смъртната постеля присъствието на приятелите…

За да има след дъжда дъга, за да блеснат в синьото звезди, за да потъне слънцето във тишина след скоростта на шумните ни дни. Забързани към нещо все забравяме да се усмихнем или да поздравим. Незабелязали обувките изкаляни с бодра крачка пътя си петним. Усмихни се! За да има за какво да посрещна с вятъра зората, за да направя някому добро и да поискам да ти подаря Земята. / Автор: Кирил Константинов /

Една вечер малкият ни син се приближи до майка си, която приготвяше вечерята, и й подаде лист хартия, изписан с почерка му. След като си избърса ръцете в престилката, майка му го прочете и ето какво пишеше на него: * За косене на тревата – 5$ *Задето си почистих стаята тази сутрин – 1$ * За това, че пазарувах вместо теб – 0.50$ *За това, че гледах малкото си братче, докато ти беше на покупки – 0.50$ * За това, че изхвърлих боклука – 1$ *За това, че получих добра оценка – 5$ * Задето почистих и заравних двора – 2$ Обща сума – 14$ По лицето й можах да…

/автор: Марша Арьнс, из кн. „Пилешка супа за душата“ / На всеки рожден ден след 12-та ми година получавах по една бяла гардения от анонимен изпращач. Към нея никога нямаше нито картичка, нито бележка, а от цветарския магазин нищо не можеха да кажат, защото поръчката винаги бе плащана в брой. След известно време се отказах от издирването на изпращача. Просто се наслаждавах на красотата и на омайния аромат на това вълшебно, съвършено бяло цвете, сгушено в гънките на меката розова хартия.Никога обаче не се отказах да си мисля за това кой ли би могъл да ми я изпраща. Едни от най-щастливите мигове на живота ми бяха, когато се унасях в…