Автор: Красимира Обретенова Аз, която на хората носих живот и утеха, дето вярваха в мене, тъй както в надеждата свидна, си отивам оттук. Не със бяла – с окаляна дреха! Да, отлитам. Накъдето очите ми видят. По крилата ми лепнат петна от вихрушки и пепел – все лекета, оранжеви, сини и кърваво алени. Тези хора народ ли са, Господи, глухи и слепи! Мене не, но децата си свидни не жалят ли? Този смешен народ ли герой е от повест епична, дето кротко търпи ято гарвани – нови копои. Те убиват децата му, Господи! Стари езичници! Те се гаврят и днес със земята му. Не чужди, а свои. И не знаят…

/ автор: Балабанов/ На дъщеря ми.. Детето ми във вестника наднича и в бялата домашна тишина със своя първолашки говор срича онази страшна думичка „война“.   Война…А после следват неотлъчно въпросите. В очите плъзва страх. Но как да обясня какво е всъщност войната? Как да сторя този грях? И казвам аз : „война е … грешна дума“, а тя ме изпреварва с весел глас: не бой се, татко! Ето: имам гума. От вестника ще я изтрия аз!“   Дете , светът е като суха клада, а ти- щурче- във нея спиш, но живо въгленче до тебе пада, гори… Щурчето ми, ще изгориш! Как да опазя крехкото ти детство? О, нека…

/Автор: Ангел Каралийчев / Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ? Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от…

/Автор Св. Василий, епископ Кинешемски/   Много отдавна живял един свят старец, който много се молил и скърбял за греховете на човечеството. Струвало му се странно това, че толкова много хора посещават църквите, молят се на Бога, а живеят все така лошо и от греховете не отстъпват. “Господи, – казвал той – нима не чуваш молитвите ни? Ето, колко много хора постоянно ти се молят да живеят в мир и покаяние и никак не могат. Нима е суетна тяхната молитва?”. Веднъж, потопен в тези си мисли, той заспал. В съня му дошъл светлозарен Ангел, взел го на крилете си и го понесъл високо, високо над земята… Колкото по-високо се издигали…

/Неизвестен автор, предоставено от Роналд Далстън, из кн. „Пилешка супа за душата“/ Малки очички те гледат, наблюдават те нощ и ден. С твоите думи главно умът му е зареден. Малки ръчички горят от желание да правят, каквото правиш ти; също като теб се вижда детето в своите най-смели мечти. Ти си като бог за това дете, ти си най-мъдър от всички. Никакви съмнения не се раждат в неговата малка главичка. То вярва в теб безкрайно, вярва във всички твои думи и дела; И щом порасне, ще постъпва и говори точно както ти постъпваш и говориш сега. Има едно ококорено малко дете, което вярва, че си винаги прав; наблюдава те денонощно…

Автор: Джериес Авад Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.  Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта… Любовта казала: – Богатство, вземи ме със себе си. – Не мога – отговорило Богатството… – Имам много злато на кораба си и няма място за теб. Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб: – Суета, моля те помогни ми. – Не мога да ти…

Един ден всички мишки се събрали на съвещание, за да решат как да се спасят от една непрестанно тормозеща ги котка.  Чули се и се обсъдили много мнения, обаче нито едно от тях не било прието. Накрая една млада мишка се провикнала сред множеството с друга идея. Тя предложила да закачат един звънец на врата на котката. Така от звука на звънчето мишките винаги щели да бъдат предупреждавани, когато котката наближи към тях и те щели да имат достатъчно време, за да избягат и да се спасят от нея…В отговор на това предложение се чули аплаузи и одобрителни викове и то било единодушно прието. В това време, седящият дотогава тихо и…

И любовта към приятелите струва скъпо. Аз говоря за истинната, Божествена любов. Да помагаш на приятеля в добро и да търсиш неговата помощ за добро – само това се нарича истинска приятелска любов. Аз искам приятел не за това той да ласкае моите слабости, да търпи и оправдава моите грешки, а за това да ме поправя в зло и да ми подражава в доброто. Такова приятелство е чистилище, в което човек се чисти от грубите и низки навици и склонности. Приятелството е по-нужно на душата, отколкото на тялото. В тъга споменът за приятеля довява ведрина на лицето. В търпението да видиш приятел е облекчение. На смъртната постеля присъствието на приятелите…