-
ПОГРЕБЕНИЕТО НА „НЕ МОГА“ …
/ Из „Пилешка супа за душата“ / В стаята на четвърти клас всички пишеха. Пишеше и учителката. Пишеха изречения, които започваха с „Не мога“: „Не мога да ритна топката по-далеч.“ „Не мога да го накарам да ме хареса.“ „Не мога да направя десет лицеви опори.“ „Не мога да прескоча тази ограда.“ „Не мога да накарам майка му да дойде на родителската среща.“ „Не мога да накарам момчетата да използват думи вместо юмруци.“ В края на часа всички сложиха своите „Не мога“ в празна кутия от обувки. Учителката взе лопата и поведе своя четвърти клас към близкия парк. Започнаха да копаят. Готвеха се да погребат своите „Не мога“. Положиха кутията от…
-
Желая ти попътен вятър!..
/Автор: m_space / Загубваш част от бреговете си.. Внезапна буря ги е откършила, няма ги.. Дали е предателство ? Има ли вече значение ? Освен ако не се поучиш.. Колко пъти ли ? Не брой, и не мисли жестоко за себе си.. Никой не предвижда ураганите.. “ можело е…..трябвало е….ако….“ – това вече е само статистика, не отправна точка. Ще преболи, знаеш.. Глупостта е като камък, в който се препъваме от невнимание.. После е важно – изправянето. Никой не връща загубеното време.. И знам, че от това най-много ще ти горчи, но трябва да продължиш напред – заради новите брегове и най- вече заради тези, които са ти останали верни..…
-
Една истинска история за прошката и любовта…
Значението на прошката Това било през май 1945 година, в края на войната, когато Джордж Ричи бил изпратен в състава на малка група лекари в току що освободен нацистки концентрационен лагер, който се намирал вече на територията на самата Германия, недалеч от Вупертал, за оказване на спешна медицинска помощ на намиращите се там затворници. Хиляди хора от различни страни на Европа, мнозина от които евреи по народност, били на границата на гладната смърт. На мнозина вече нищо не можело да се помогне. Така че, въпреки лекарските усилия и подобреното хранене, ежедневно умирали десетки хора. За самия Джордж Ричи видяното в лагера се оказало по-лошо и от най-страшните преживявания на фронта.…
-
Освещаване на труда
/Автор: Старецът Паисий Светогорец/Издание на Славянобългарски манастир „Св.Вмчк.Георги Зограф“,Света Гора, Атон/ Всеки човек трябва със своята молитва, със своя живот да освещава труда си и себе си. А ако е началник и носи отговорност, нека помага духовно и на подчинените си. Ако е в добро вътрешно състояние, освещава и работата си. Когато например млади хора отиват да научат занаят при някой майстор, същевременно трябва да бъдат научени да живеят духовно. Това ще е от полза и за майстора, и за подчинените му, и за клиентите му, защото Бог ще благослови работата му. Всяка професия може да се освети. Един лекар например не трябва да забравя, че това, което най-много помага…
-
Търпение в болките
/Автор: Старецът Паисий Светогорец /Издание на Славянобългарски манастир „Св.Вмчк.Георги Зограф“,Света Гора, Атон/ Когато ни застигне някоя болест, добре е да се оставяме изцяло в Христовите ръце. Да съзнаваме, че душата ни има по-голяма нужда от търпение и славословие в болките, отколкото от стоманено тяло, с което можем да извършваме големи телесни подвизи, които обаче биха могли неусетно да ни доведат до възгордяване, защото може да помислим, че със свои сили ще спечелим рая. Знаете ли колко години вече имам – кога поносими, кога непоносими – болки? Поносимите болки са станали мое постоянно състояние. Какво преживях първо с бронхектазията, а после и с операцията, която претърпях! След това започнаха проблемите с…
Може да ви хареса и
Молитва към св. вмчк. Пантелеймон
-
Професията не прави човека
Автор: Старецът Паисий Светогорец , из кн. Издание на Славянобългарски манастир „Св.Вмчк.Георги Зограф“,Света Гора, Атон – Отче, когато човек се затруднява и чувства тежест от някоя работа, каква е причината? – Може би не пристъпва към нея с добри помисли. Ако се отнася към нея както трябва, всяка работа става празник. – Отче, а когато човек се огорчава, защото върши някоя тежка и черна работа, например, ако е строител или е мияч на тенджери в някоя кухня и т.н., как трябва да подходи? – Ако си помисли за това, че Христос е измил краката на учениците Си (виж Йоан 13:4-14), ще престане да се огорчава. С това, което Христос направил,…
Може да ви хареса и
Молитва към св. вмчк. Пантелеймон
-
Вълшебството на село Ковачевица
/ Автор: Миглена Цакова / Тук времето не просто е спряло… То е втъкано във всеки камък. Тук калдъръмите пеят и кънтят направо навътре в сърцето. Усмихваш се и дишаш по различен начин, гледаш по различен начин. Чувстваш българското във всяка крачка. Мирише на здравец и дърво… В тесните улички, сред високите Ковачевски къщи вървиш като в уютна прегръдка. Каменните стени са като крепости. Тук робство никога не е имало и турски потери никога не са пристъпвали. Тук България винаги е била свободна – съхранила вярата си и традициите си. Местните хора не са много, но посрещат всеки посетител като свой, като роднина. Все повече хора идват тук… Не можеш да не се влюбиш в Ковачевица..…
-
Стилове на родителско поведение
СТИЛОВЕ НА РОДИТЕЛСКО ПОВЕДЕНИЕ (Автор: ИВАН ИГОВ , психолог ) Едва ли има нещо на този свят, което да е така желано и същевременно така трудно, като това да бъдеш родител. Колко нощи не сме заспивали, преследвани от безкрайните „Защо ?“: „Защо днес пак избухнах?; Защо всяка втора моя дума към детето ми е заповед? Защо не намерих време да си поговорим? Защо то не ме слуша?…“ Питаме се и не намираме отговор, защото никой не ни е учил на родителство СТИЛОВЕ НА РОДИТЕЛСКО ПОВЕДЕНИЕ ( или когато приказките продължават) Едва ли има нещо на този свят, което да е така желано и същевременно така трудно, като това…
-
Помни ме!…
Ти ми прости преди да ме познаваш.. Отнемаше от болката ми, за да можеш после да ми даваш радост.. Дано никога не ме забравиш, така както аз никога няма да те забравя.. Усети ли , че те познавам още от преди.. Като някакво вълшебство.. Не ми трябваха минути, нито дни.. Разбрах -ти си всичко, което означава за мен ПРИЯТЕЛСТВОТО.. Завинаги си част от мен, завинаги секунда в моя ден. Не забравяй, винаги ще съм до теб, дори когато най- малко го очакваш.. Винаги ще си в сърцето ми, дори да си мислиш, че не го заслужаваш.. И ако някой ден имаш нужда от моята помощ, знай че аз ще съм…
Може да ви хареса и
Обичам те!
Премиера на продължението на книгата „Научи се да продължаваш напред!“
-
„Ти само…“
„Смисълът в живота идва, когато го изпълваш с неща, които траят вечно.“ / Д. Тейлър / /автор: Галина Йорданова/ Имам приятели,имам, но само ти чуваш сърцето ми, когато тъпо мълчим, нямащи думи за болката. Имам приятели,имам.. но само ти си ме вдигал, когато от живота отказвах се, неоткриваща смисъл за себе си. Имам приятели,имам, и всички до един ги обичам, но ти може би само знаеш и онова, което отричам. Имам приятели, имам, за много от тях стихове пиша, но може би един само ключ за душата ми има. Има приятели,има… много от тях си отиват, но без един само светлото в живота загива…
Може да ви хареса и
Къде е човекът, когото познавах? – или как ме промени автоимунното заболяване.
