Автор: Блага Димитрова, „Лавина“
От болката става разбиване на атома.
Заражда се нов безкрай в тебе.
Така издълбоко те боли, та свят ти се вие от дълбочините, които откриваш в себе си.
По тези бездни отгатваш и своите възможни, нестигнати върхове. Защото върхът се измерва от най-дълбоката пропаст под него. Някои хора трябва да ги втикаш вдън земя, за да изскочат след време като извор.
Ти ще избликнеш, ще заклокочиш,
ще утолиш нечия голяма жажда.
Ще звънне и твоят час.