ВДЪХНОВЯВАЩО
-
Притча за двете лисичета
Игор Фабаржевич, „Приказки на малкото лисиче” Лисиче – казало лисичето на лисичето. – Помни, миличко, че ако ти е тежко, лошо, тъжно, страшно, че ако си уморено – просто трябва да протегнеш лапа. И аз ще ти протегна своята, където и да се намираш, дори там да греят други звезди или всички да ходят на главите си. Защото скръбта на едно лисиче, разделена между две лисичета – ами че това вече съвсем не е страшно! А когато за лапата те държи друга лапа – какво значение има какво още става по света?
-
Още една капка сила
„В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила — докато е живо, докато се надява, докато вярва.“ „Самуил търсеше простия народ и го събираше, но и сам народът навсякъде се струпваше около него и войниците му, следеше го по пътищата, очакваше го със страх и с надежда…С простите люде той говореше като с деца, които жалеше и искаше да защити, но които удряше през пръстите поради тяхната сиромашка лакомия; по-строг и по-страшен беше той за господарите, които не се отказваха от своето…“ ~ Димитър Талев, из „Самуил“ (кн.1)
-
Светът е уморен
Автор: Мира Дойчинова – irini Светът е уморен и му се спи. Разбирам го. Денят бе много тежък. Все има за какво да ни боли, и има повод да ни липсва нежност…… Светът е уморен – от много тичане, от хиляди несбъднати очаквания, от всички неизречени „Обичам те!”, които в бързината сме забравили, от многото безсмислено мълчание, от смислените крясъци наум, от нечие безпомощно страдание, от всичкия залутан градски шум, светът е уморен… И се смири. И няма сили да дочака чудо. Прегръщам го с усмивка. Нека спи. А утре със любов ще го събудя.
-
Крокодилите са лесни
„Крокодилите са лесни. Опитват се да те убият и да те изядат. Хората са по-трудни. Понякога, първо се правят на твои приятели.“ ~ Стив Ъруин
-
Ти си…
~ The Blueheart „You are my wonder“ Ти си много повече от човек, когото обичам. Ти си част от сърцето ми, част от мечтите ми, част от небето ми. Ти си моя пътека и мое очакване. Ти си усмивката ми. Ти си много повече от човек, когото обичам. Ти си тишината и любимите ми думи. Ти си любимата ми прегръдка. Ти си много повече от това, което мога да обясня. Ти си най-добрият човек, когото познавам! 😉
-
Декември
Мира Дойчинова – irini Готова съм за зимата. Да тръгваме. (И вятърът танцува като луд.) Най-хубави са винаги прегръдките, когато сме замръзнали от студ… Готова съм. Събрала съм багажа. И сложих всичко най-необходимо. Две-три слънца, от мрака да ни пазят, и споменът, че лятото го има… Ще взема малко хляб, но на трошици. И не че с тебе ще изгубим пътя. Но може би ще срещнем гладни птици, които ще нахраним с обичта си… Вода ще взема. Не че ожаднявам, защото от целувките ти пия. Но винаги ще помня, че душата ми е буйна като морската стихия… Ще взема сол. За да не се залъгваме, че пътят ще е сладък…
-
В случай…
„В случай, че се нуждаете от мен ще бъда там, където бях и когато не се нуждаехте.“ 😉 ~ Из Facebook статуси
-
Човек!…
„Нуждая се от ЧОВЕК, с когото да ми отпочине душата!…“ ~ Джак Керуак, Jack Kerouac
-
Кое наистина е твое?
„Искаш да узнаеш кое наистина е твое? Пусни всичко! Твоето ще остане с теб…“ ~ Екхарт Толе
-
От време на време се оттегляй
Текст: Леонардо Да Винчи От време на време се оттегляй, дай си малко почивка, та когато се върнеш към работата си, преценката ти да бъде по-точна; защото, ако все работиш, загубваш способността да преценяваш… Отдалечи се, така творбата по-малка изглежда и можеш с един поглед повече от нея да обхванеш, така се вижда по-ясно липсата на хармония или пропорция.
