АКТУАЛНО. НОВИНИ

Човек не се променя а се разкрива

Мария Никова

Все по-често скъсявам разговорите си.
Все по-рядко се интересувам кой, кога и защо е изговорил думи, за които ще съжалява, но ще бъде късно.
Все по-дълго мълча, пред разпенените думи от приятел, който се превръща в непознат за мен.
Едно е да чуеш истината, друго е да се питаш, с какво заслужих този тон.
Отсявам, онова което ми причинява болка ,
от онова, което ми е причинено, за да ме научи.
Разбирам разликата между обикването и „хубаво ми е с теб.“
Все по-бързо крача напред, без да се интересувам от очите, на които вярвах някога.
Все по-осъзнато, не отговарям на телефонни обаждания.
Понеже тези, които ме търсят днес,
си позволиха да ги няма за мен, когато ги търсех някога.
Колкото повече навлизам в лятото на годините си, толкова повече се убеждавам, че оттук-нататък, приятелите ми ще намаляват за сметка на всички онези, които успяха да се впишат за малко в света ми,а след това избрах за дълго да липсват.
Понеже човек не се променя, а се разкрива.
Пред онези, които (не) вярват, че държиш на тях.
Там , където те има за някого, тя / той те намира.
С дума. Обаждане. Мейл. Цвете.
С картичка, от която грее само една нарисувана усмивка.
С останалото се сбогувам.
Бавно и полека.
Неусетно почти.

Photo by pinterest.соm

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

Коди Лий – ти просто промени света!

Запознайте се с 22-годишният Коди Лий, който разплака публиката с изпълнението си. Коди е участник в популярното телевизионно предаване „Америка търси талант“. Той дойде на сцената с майка си Тина Лий, която обясни, че синът й е сляп и аутист, а семейството му „съвсем отрано разбира, че той обича музиката“

„Той слушаше, очите му станаха огромни и започна да пее. И точно тогава аз се разплаках, защото осъзнах:“ О, Боже, той е артист!“. Чрез музиката и изпълненията Коди успява да се справя с изпитанията в този свят. Защото, когато си аутист, наистина е трудно да направиш това, което правят всички останали. Всъщност правенето на музика му спасява живота.“ споделя Тина

След изпълнението на Коди, Gabrielle Union (една от журито) възликна: „Ти просто промени света!“

Из публикация на eonline.соm
Photo by Brantford Expositor
Превод на български: Познание-Бг

АКТУАЛНО. НОВИНИ ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Любовта и надеждата са винаги възможни


„Независимо колко мрачен е момента,
любовта и надеждата са винаги възможни.“

~ Джордж Чакирис

„No matter how dark the moment, love and hope are always possible.“

~ George Chakiris

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

ТОВА, КОЕТО СТАВА ВЪТРЕ В НАС


„Корабът не потъва, когато е във водата. Той потъва, когато водата е в него.
Не е важно, какво се случва около нас. Важно е това, което става вътре в нас.“
(Неизв. автор)

Photo by Katherine McCormack on Unsplash

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

КАК ЗАПОЧВАТ РАЗДЕЛИТЕ

Мая Дългъчева

Първо тръгва мечето,
на което един ден му пада крачето,
а след него и двете кафяви очета –
стъкълца се оказват, зашити с кончета.
Няма кой вече твоите тайни да слуша,
няма кой в тъмнината до теб да се сгуши.
Първо тръгва мечето и с носа научаваш
колко пари за първи път да се прощаваш.
Ала още си елф, още пърхаш невинно
и сънуваш в сияйния мед на пчелина…

После баба, която садеше лалета
и те возеше в приказки с пъстра карета
изведнъж сам-сама е леха разцъфтяла –
спи в лалетата – мъничка, тиха и спряла
сред каретата, синя пътечка избрала…
В тази приказка баба не ще да те вземе –
тропаш с крак и се сърдиш на всички големи!
И с юмручета кратки ще строшиш гардероба
– две забрадки, догадки – това ли е “Сбогом”?
Върху хляба – свещичка мига с огънче слабо
и ти сочи – звездичка е станала баба.
Как ще става звездичка, без дори да помаха!?
Научаваш, че “Сбогом” е бодили в стомаха….

После някой приятел, ей така, те предава –
за броени стотинки плюс махленска слава…
И в минути броени онзи сняг в твойте вени
трупа, трупа, затрупва сто игри споделени…
Две светулки в окото – светлинки вкаменени,
се търкулват в тъмата, дето гъста извира,
спира плавното лято, топлинката ти спира.
И с чукчета звънливи – чук-чук! – пулсът забива
сто пирона лютиви в кръвта доверчива –
закована е вече – не бълбука, а тлее…
Научаваш – далече твойто детство живее.
И поемаш натам, дето ставаш голям.

А тогава – тогава любовта те предава.
Почва тъй, неусетно, не е никак конкретно –
разрешаваш задачи, но на филми не плачеш,
храбро скиташ из мрака, ала елфи не чакаш,
Дядо Коледа, ех – това старче лъжливо,
през комина обратно яко дим си отива –
научаваш: мечтата с кош пари се купува,
а съня на пчелата… Нека друг го сънува!

После – имаш усмивка, ама смях в нея няма.
После – имаш завивка, но не стига за двама.
После – мудни камили – се тътрузят неделите,
в тежки гърбици скрили тежестта на разделите.
И така си пустинен – с онемели пчелини…
И така си пораснал, че почти си угаснал.

Как започват разделите? Първо тръгва мечето…
А след него, невидимо, си отива детето.А тогава…
Тогава – я, отде те закача едно тайно хлапенце,
търпеливо юначе? Под лъжичката шепне и блещука с лунички –
абе някак отнякъде те гъделичка!
Абе някак и някъде те очаква послушно,
а насън вместо Мечо идва то да те гушне.
И насън, вместо баба, то те вози с карета
до поляната с елфи, лазур и лалета…
Потърси, намери го – след последното дирене
научаваш: разделите свършват с намиране.