АКТУАЛНО. НОВИНИ ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Любовта и надеждата са винаги възможни


„Независимо колко мрачен е момента,
любовта и надеждата са винаги възможни.“

~ Джордж Чакирис

„No matter how dark the moment, love and hope are always possible.“

~ George Chakiris

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

ТОВА, КОЕТО СТАВА ВЪТРЕ В НАС


„Корабът не потъва, когато е във водата. Той потъва, когато водата е в него.
Не е важно, какво се случва около нас. Важно е това, което става вътре в нас.“
(Неизв. автор)

Photo by Katherine McCormack on Unsplash

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

КАК ЗАПОЧВАТ РАЗДЕЛИТЕ

Мая Дългъчева

Първо тръгва мечето,
на което един ден му пада крачето,
а след него и двете кафяви очета –
стъкълца се оказват, зашити с кончета.
Няма кой вече твоите тайни да слуша,
няма кой в тъмнината до теб да се сгуши.
Първо тръгва мечето и с носа научаваш
колко пари за първи път да се прощаваш.
Ала още си елф, още пърхаш невинно
и сънуваш в сияйния мед на пчелина…

После баба, която садеше лалета
и те возеше в приказки с пъстра карета
изведнъж сам-сама е леха разцъфтяла –
спи в лалетата – мъничка, тиха и спряла
сред каретата, синя пътечка избрала…
В тази приказка баба не ще да те вземе –
тропаш с крак и се сърдиш на всички големи!
И с юмручета кратки ще строшиш гардероба
– две забрадки, догадки – това ли е “Сбогом”?
Върху хляба – свещичка мига с огънче слабо
и ти сочи – звездичка е станала баба.
Как ще става звездичка, без дори да помаха!?
Научаваш, че “Сбогом” е бодили в стомаха….

После някой приятел, ей така, те предава –
за броени стотинки плюс махленска слава…
И в минути броени онзи сняг в твойте вени
трупа, трупа, затрупва сто игри споделени…
Две светулки в окото – светлинки вкаменени,
се търкулват в тъмата, дето гъста извира,
спира плавното лято, топлинката ти спира.
И с чукчета звънливи – чук-чук! – пулсът забива
сто пирона лютиви в кръвта доверчива –
закована е вече – не бълбука, а тлее…
Научаваш – далече твойто детство живее.
И поемаш натам, дето ставаш голям.

А тогава – тогава любовта те предава.
Почва тъй, неусетно, не е никак конкретно –
разрешаваш задачи, но на филми не плачеш,
храбро скиташ из мрака, ала елфи не чакаш,
Дядо Коледа, ех – това старче лъжливо,
през комина обратно яко дим си отива –
научаваш: мечтата с кош пари се купува,
а съня на пчелата… Нека друг го сънува!

После – имаш усмивка, ама смях в нея няма.
После – имаш завивка, но не стига за двама.
После – мудни камили – се тътрузят неделите,
в тежки гърбици скрили тежестта на разделите.
И така си пустинен – с онемели пчелини…
И така си пораснал, че почти си угаснал.

Как започват разделите? Първо тръгва мечето…
А след него, невидимо, си отива детето.А тогава…
Тогава – я, отде те закача едно тайно хлапенце,
търпеливо юначе? Под лъжичката шепне и блещука с лунички –
абе някак отнякъде те гъделичка!
Абе някак и някъде те очаква послушно,
а насън вместо Мечо идва то да те гушне.
И насън, вместо баба, то те вози с карета
до поляната с елфи, лазур и лалета…
Потърси, намери го – след последното дирене
научаваш: разделите свършват с намиране.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Огънят е най-важен

„Слушай ме мойто момче, ама тоя път добре да чуеш дядо си –
огънят е най-важен. Огънят! Ей я тая печка…по-добър приятел ми е от телевизора даже.
Огън трябва да гори и в къщата, и в душата ти. Огън да си ти самият.
Да палиш. Да вдъхновяваш. Да гориш.
Душата ти да е топла и никога да не й позволяваш да изстива.
Хората да топлиш около себе си.
Лесно е. С думи. С жестове.

Сгрей ги! И да не се отказваш никога – една малка клечка кибрит, пожар може да направи.
От мене туй да знаеш, чедо.
И тъй, кибритлия да бъдеш, като дядо си! Магарето си у калта да не оставяш!
Към чуждото нивга да не посягаш, но твоето някой пипне ли и с пръст, пръсти да не му оставяш.
И жената чедо… жената иска да й е топло. Само това! С дъха си ръцете й да сгрееш. С прегръдка – тялото. Дърва до огнището да носиш. Душата й да топлиш. Мъж на място да бъдеш! Няма да излагаш дядо си я… тъй мене научиха, тъй на тебе предавам аз, преди да си ида от тоя свят.
Хората не умират чедо… Не умират, да знаеш – те угасват. Ти да не угасваш никога!“

Мария Миразчийска

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

ФИЛМЪТ „ТИХИЯТ АНГЕЛ“ БЕШЕ ПРЕДСТАВЕН В СОФИЯ

На 18 декември 2018 г. в зала 1 на НДК, гр. София беше представена дългоочакваната премиера на биографичния филм за дядо Добри „Тихият ангел“.

За тези, които присъстваха – вечерта ще остане незабравима. Онези, които тепърва ще гледат филма – нека бъдат сигурни, че ще получат истински подарък за душите си.

Това е разказ – откровение и докосване до вечността, какъвто всъщност беше и животът на благия старец от с. Байлово – дядо Добри.

Не случайно филмът идва при нас в навечерието на Рождество Христово. Време, в което си спомняме за скромното явяване на Бога в света: когато Всемогъщият е Младенец, повит и положен в ясли, а сиянието на една ярка звезда указва мястото на Рождеството на Спасителя.

Във филма има един откъс, който представя как в един снеговито-дъждовен, гръмотевичен ден дядо Добри излиза от къщичката си в село Байлово и, държейки в ръката си запалена свещ, тръгва по селския път, водещ към храма. Пламъкът на свещта блести в ръцете му като звезда… и сякаш напомня за чудната Витлеемска звезда.

Някога Бог чрез звездата довел мъдреците на тогавашния свят, за да им покаже чудото на Рождеството. Днес, чрез хора като дядо Добри, Той ни сочи пътя на вярата, надеждата и любовта. Да, има такива хора – звезди.

Има такива хора – тихи ангели…

„Тихият ангел“ е от филмите, които не могат да се преразказват.
Всеки трябва лично да го гледа, да го преживее и да даде възможност на историята за смирения старец от Байлово с шаячните дрехи и цървулите да докосне дълбоко сърцето му.

В края на прожекцията особено изумително и вълнуващо бе това, че финалните надписи вече вървяха, а в залата продължаваше да цари пълна тишина. Никой не ставаше, никой помръдваше от мястото си, сякаш никой не искаше този трогателен миг да свърши. Гледката и преживяването бяха уникални!…

Адмирации към екипа, замислил и реализирал създаването на филма:
Неди Джон Крос – режисьор и продуцент, автор на по-голямата част от музиката във филма,
Уте Еренберг – продуцент и автор на идеята за филма,
Мариан Стаматов и Михаил Стаматов – изпълнителни продуценти,
Мая Павлова – асоциран продуцент
Ава Добрева и Диляна Денева – асистент продуценти.

Специална благодарност на Богдана – дъщеря на дядо Добри, за безрезервната й помощ, отзивчивост, подкрепа и съдействие!
Благодарности на всички, които допринесоха за осъществяването на този проект!
Дай Боже, този филм да бъде видян от възможно повече хора и посланието на вярата, добротата и човечността, което носи, да докосне сърцата на милиони по света!

Скъпи приятели, вашите усилия и самоотвержен труд си струваха!

Примерът на дядо Добри ще продължава да живее и да свидетелства за безкрайната Божия любов към всички.

Трогателни разкази присъстват във филма, особено интересна е историята на Джан Бийзли (американска писателка), която познава дядо Добри от 1996 г. 
Джан е автор на книгата „Изкуплението на царя“, посветена на българския царски род.
Впечатляващо е, че през 2005 година, точно тази книга печели наградата „Christy“ в категорията: най-добър исторически роман. Още по-изумителното е, че един от главните герои в сюжета на книгата е самият дядо Добри. Освен герой, той всъщност е и дългогодишен, близък приятел на Джан Бийзли.
Дано скоро тази книга бъде преведена и на български език. Благодарности, Джан!

С внушителни кадри, снимани с дрон, лентата показва различни природни и исторически забележителности на България, разказва за: „Родината на дядо Добри. Родина и на легенди, като Спартак и Орфей. Земи, по които са живели велики народи. Цивилизация, датираща от 8000 г. пр. Хр., сравнимо по достижения с тези на Римската империя.“

„Тихият ангел“ е от филмите, които докосват и преобразяват, заради срещата с нещо, което не е от този свят. С нещо, което е много съкровено и лично…

Неди Джон Крос, преди премиерата на филма сподели пред публиката в залата: „За това много, много думи не трябват. Този човек е вселена…Нещо уникално. Когато през 2014 г. започнахме да работим по филма, искахме да направим един 10 – 15 минутен репортаж. Но като се запознахме с образа на дядо Добри, много ни докосна с всичко и… цялото това нещо продължи 4 години. Все още не знам, дали съм успял да пресъздам в дълбочина, какъв беше този човек“.

Нека да благодарим на Бога, че изпраща своите тихи ангели сред нас – хора, като дядо Добри! Споменавайте този чуден Божи пратеник в молитвите си.
Дано и той не спира да се моли за нас, там от небето.


„Само да разберат да си спасяват душите и да видят що са правили тук. И да им дойде акъла, че да си отидат мъдреци. Ще си отидат хората всички, само да си признаем, че сме грешни и Бог да ни прости. Това иска, като един Баща от нас. Като кажеш – „Татко, сгреших.“ Все съм грешил. Грешил си, грешил си, цял живот си грешил, но трябва по-умните да прощават, така и Бог е по-умен. Няма ли вяра , няма нищо.“

Дядо Добри, от с. Байлово (1914-2018)

_________
Текст: Миглена Цакова, Познание-Бг
Снимки: Познание-Бг и Официална Facebook страница на филма „Тихият ангел“ / The Silent Angel